Постинг
12.07.2010 12:29 -
Жега, жега, в центъра на Европата, жега...
След кошмарния за Столицата на Европа съботен ден, когато температурите достигнаха цели 36 градуса (което за тази част от континента си е живо бедствие), в неделята не дочаках мора, ами запалих колата и ето къде се озовахме...
Първоначалното ни намерение беше да посетим Оостенде, но предвид стълпотворението от хора в тази жега и опасно гладните гларуси (които пред очите ни миналата година нападнаха жена, за да й вземат храната от ръцете, досущ Хичкок и неговите Птици), решихме, че ще е доста по-добре да свърнем на юг към Франция. Решението се казваше Escalles и се намира на около десетина километра на юг от Кале. Речено-сторено! И ето ни на път за плажа...
Океанът тъкмо се беше оттеглил навътре, давайки възможност на желаещите да му се радват да полегнат на финия чист пясък, а не на камъните (които са в изобилие по крайбрежието на Нормандия, но не и в Белгия).
Ех, моренце! Времето е топло, но не горещо, подухва силничък вятър от юг, който заедно с усмихнатото слънце, гали кожата ти и едновременно с това й придава тен.
На плажа не сме сами, но пък не е и пренаселено. В далечината се вижда Белия нос, който е своеобразна забележителност в този район. Океанът определено е решил да се прибере за почивка.
Отливът вече е очевиден факт (впрочем това явление, доколкото знам, е характерно единствено за Атлантика, по бреговете на Тихия океан такава гледка не може да се види).
Фериботите от Острова са на всеки половин час...
... а океанът (чиято вода беше учудващо топла и чиста) вече отстои на поне сто метра от мястото, където бяхме се настанили.
Непрекъснат поток от хора пъпли към Белия нос и обратно надолу към плажа. Смятам другия път и ние да уважим Носа.
Вече е 5 часа следобед. Казваме довиждане на отдръпналия се от хората океан и му обещаваме да дойдем пак, и то скоро, стига времето да позволява. Чакат ни цели два часа път към Брюксел, от които поне час включва каране по хубавата, но доста натоварена по това време на годината магистрала Е40. Все пак трябва да стигнем навреме за мача и ... оле! Да викаме за любимата ни Испания, след като предния ден викахме за другите ни любимци от съседна Германия.
А океанът пак ще ни посрещне с приятен ветрец и топла и чиста вода, капка разнообразие в иначе скучното ежедневие.
Първоначалното ни намерение беше да посетим Оостенде, но предвид стълпотворението от хора в тази жега и опасно гладните гларуси (които пред очите ни миналата година нападнаха жена, за да й вземат храната от ръцете, досущ Хичкок и неговите Птици), решихме, че ще е доста по-добре да свърнем на юг към Франция. Решението се казваше Escalles и се намира на около десетина километра на юг от Кале. Речено-сторено! И ето ни на път за плажа...
Океанът тъкмо се беше оттеглил навътре, давайки възможност на желаещите да му се радват да полегнат на финия чист пясък, а не на камъните (които са в изобилие по крайбрежието на Нормандия, но не и в Белгия).
Ех, моренце! Времето е топло, но не горещо, подухва силничък вятър от юг, който заедно с усмихнатото слънце, гали кожата ти и едновременно с това й придава тен.
На плажа не сме сами, но пък не е и пренаселено. В далечината се вижда Белия нос, който е своеобразна забележителност в този район. Океанът определено е решил да се прибере за почивка.
Отливът вече е очевиден факт (впрочем това явление, доколкото знам, е характерно единствено за Атлантика, по бреговете на Тихия океан такава гледка не може да се види).
Фериботите от Острова са на всеки половин час...
... а океанът (чиято вода беше учудващо топла и чиста) вече отстои на поне сто метра от мястото, където бяхме се настанили.
Непрекъснат поток от хора пъпли към Белия нос и обратно надолу към плажа. Смятам другия път и ние да уважим Носа.
Вече е 5 часа следобед. Казваме довиждане на отдръпналия се от хората океан и му обещаваме да дойдем пак, и то скоро, стига времето да позволява. Чакат ни цели два часа път към Брюксел, от които поне час включва каране по хубавата, но доста натоварена по това време на годината магистрала Е40. Все пак трябва да стигнем навреме за мача и ... оле! Да викаме за любимата ни Испания, след като предния ден викахме за другите ни любимци от съседна Германия.
А океанът пак ще ни посрещне с приятен ветрец и топла и чиста вода, капка разнообразие в иначе скучното ежедневие.
