Самолеторазправа :: Най-зловещите пътища на планетата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2011 14:29 - Най-зловещите пътища на планетата

Автор: demonwind Категория: Лични дневници

Прочетен: 8903 Коментари: 20 Гласове:

Юнгас Роуд Боливия, от някакво малко градче в западната част до столицата Ла Пас
Дължина 72 км

По-известен като “най-опасното шосе на света”! Получава респектиращата титла през 1995-а, след проучване на Интерамериканската банка за развитие. За разлика от нашенската (и не толкова престижна) класация “Футболист на годината”, тук няма никакви съмнения за манипулирани резултати, понеже цифрите говорят. Средно на всеки две седмици някое превозно средство изпуска опасен завой по стръмния планински Юнгас и полита в пропастта, удобно разположена току до пътя (и на места – с притеснителната дълбочина от 3600 м). Точно преброяване на жертвите няма; знае се само, че са хиляди. Най-зловещият инцидент е през 1983-а, когато шофьорът Карлос Писаросо поставя мрачен рекорд – мята се с рейса в бездната в компанията на цели 100 безпомощни пасажери. Трагичните случки на Юнгас Роуд дотолкова са се превърнали в част от ежедневието на местните, че ако жертвите при катастрофа са под 4-5 човека, новината дори не влиза във вестниците. Преди 5 години властите опитват да решат проблема, като въведат еднопосочно движение – сутрин да се пътува надолу, следобед – нагоре. Заради протестите на местните (в прекия и в преносния смисъл на думата) селяни, че не могат да закарат продукцията си на пазара навреме, всичко пропаднало. В момента се строи алтернативен път, но до откриването му тировете и автобусите ще продължат да се разминават по стръмното и на места широко само 3 метра хлъзгаво шосенце

Шосето на демилитаризираната зона 38-ия паралел, на границата между Северна и Южна Корея
Дължина 5 км

Вече половин век и нещо Северна и Южна Корея си имат някои сериозни спорове – дори официално все още са във война (т.е. Корейската война от 50-те по документи не е свършила). “Временното примирие” е гарантирано от специална резолюция на ООН, подписана през 1954. Границата е дълга 243 км и широка 4 км – това е т. нар. “демилитаризирана зона” (ДМЗ), в която никоя от страните няма право да се размотава. От двете й страни има общо 10 хил. танка, 1 млн. войници и 4 млн. противопехотни мини, които я превръщат в най-сериозно охраняваната граница на света (и мястото с най-много намръщени корейци на квадратен метър). По средата са поставили и висока бодлива тел, да не би някой да реши да се прави на герой. Посред цялото това разделение и противопоставяне минава и шосето, което свързва двете държави. Движението по него е дотолкова ненатоварено, че чак го няма – единствените, които някога са го пробвали, са група важни чуждестранни дипломати през февруари 2003. Южна Корея е превърнала ДМЗ в печеливша атракция за туристите. Всяка година тя се посещава от средно 180 хил. любопитни зяпачи, които със сигурност ахкат на родния си език при вида на севернокорейското знаме, окачено на най-високия пилон за знаме в света – цели 160 метра (резултат от меренето на пилоните между двете Кореи; този на Южна е само 100 метра, горката къса пишка). Така шосето на ДМЗ си остава едно от най-опасните в света – ако пробваш да минеш с кола по него, върху теб моментално ще се изсипят поне сто противопехотни, противотанкови и противо-Хюндай мини
Милфърд Роуд Фиордлънд, Нова Зеландия, от Те Анау до Милфърд Саунд
Дължина 120 км

Жестоко! Път, по който можеш да се движиш с над 400 км/ч! Единственият недостатък е, че това не е щото караш бугати вейрон, а щото колата ти се намира в гигантска лавина. Милфърд Роуд е най-прекият между градовете Те Анау и Милфърд Саунд, което е и причината да е доста натоварен. Той се вие в подножието на планината и действително е изключително живописен, само дето е и малко смъртоносен. Лавините там не само са чести, но и имат чувство за хумор – през 1983-а една от тях завлича тогавашния шеф по сигурността на пътищата за региона. От откриването на Милфърд Роуд през 1952 досега жертвите на снежната стихия са неизброими. Точна статистика няма. Шансът да се изровиш след падането на огромната снежна маса не е особено голям, тъй като те обикновено са дълбоки поне 20 метра. Единствената добра новина е, че от КАТ Нова Зеландия препоръчват високата скорост като основен метод за оцеляване – т.е. карат те да караш супербързо, за да намалиш шанса да те трупне лавина, и няма да имаш проблеми за неспазване на ограниченията (може би единственият КАТ, който насърчава високите скорости). До края на 70-те пътят бил затворен през зимните месеци, но под натиска на разни организации с цел привличане на повече туристи, отново го отворили. Тук предприемаческата логика явно е, че не е толкова важно туристите да си отидат, важното е да дойдат

Шосе №62 Антиокиа, Колумбия, от Турбо до Кали
Дължина 650 км

Отвличането с цел откуп е вторият най-доходоносен отрасъл на колумбийската сива икономика (след кокаина, за който също има съмнения, че е опасен за здравето). Всяка година в този “бизнес” се превъртат средно 250 млн. долара, а страната е лидер в класациите за най-голям брой отвличания годишно и най-внушителни суми, изплащани за откуп. (Бият дори Мексико Сити, пък и си нямат Дензъл да ги опуца лошите.) За център на този перспективен отрасъл се счита областта Антиокиа, и най-вече популярното Шосе №62, което има неблагоразумието да минава през една от крепостите на мафията – град Меделин. Няма нужда от сложни изчисления, за да разбереш колко голяма е вероятността да те вземат за заложник на някоя от десетките импровизирани барикади на пътя (статистиката за цялата страна показва, че през 2002-а на ден се падат средно по 7 отвлечени възрастни и едно дете). Според доклади на организации за защита на правата на човека, в Колумбия в момента има хора, държани за заложници вече над 8 години. Проблемът е дотолкова сериозен, че правителството започна да изпраща военни хеликоптери, които да ескортират организираните туристически групи. Напоследък в страната са на мода и “експресните отвличания”, при които жертвата я задържат само докато изтегли пари от банкомата. Дееба и новите технологии
Сандтън Драйв Йоханесбург, ЮАР, от Сандтън до Алигзандра
Дължина 4 км

Освен с домакинството на следващото световно по футбол, ЮАР може да се гордее и с това, че е световната столица на отвличанията на автомобили. Особено в най-големия им град Йоханесбург, където този тип приключения са част от ежедневието. Сандтън Драйв пък е шосето с най-високи показатели в града. То свързва богаташкия квартал Сандтън с центъра, но има недостатъка да минава през предградието Алигзандра (местното Факултето). Там действат такива черни като катран професионалисти, че е достатъчно само да спреш, за да погледнеш картата (или, не дай си Боже, да попиташ някого) и вече си част от статистиката, като един от 25-те случая на отвлечени МПС-та дневно. По-лошото в случая е, че може да станеш и част от историята, тъй като рядко нещата приключват с доброволно предаване на ключовете и приятелско ръкостискане – при последното по-сериозно преброяване установили, че само през 2004-а в района са извършени 4873 (!) убийства и 12 421 (!!!) изнасилвания, всичко това покрай 9008-те отвлечени автомобила. Трудно е да се направи точно разграничение в статистиката, понеже нещата често се преплитат – в много от случаите отвличането на автомобила включва изнасилване (да, и на мъжете) и/или убийство на пътниците. Какво можеш да направиш ли? Ами инвестирай в портативна огнехвъргачка за кола. Срещу 3900 ранда (около 900 лв.) местната фирма Blaster инсталира огнехвъргачките отстрани на автомобила и те започват да хвъргат огън при натискането на таен бутон. Изобретателят Шарл Фурл обаче твърди, че екстрата не била смъртоносна, а “най-много да ослепи нападателя”
Демпстър Хайуей Юкон, Канада, от Досън Сити до Инювик
Дължина 1008 км

Районът около тая “магистрала” изглежда като място, където не е стъпвал човешки крак, камо ли да е идвала строителна бригада. И наистина не е идвала – целият път е “изграден” от лед, под който няма асфалт, само са почистили снега и са оставили “настилката” да замръзне добре. Има дори ледени мостове и е наистина красиво. И ужасно хлъзгаво. Друг любопитен момент са преминаващите (без да се оглеждат в двете посоки) прегладнели мечки гризли, чиято популация напоследък надхвърля 20 хиляди броя. Сред останалите неочаквани пешеходци са и лосовете, които хич не са вежливи, пък и достигат до 2,3 м височина и тежат средно 800 кг. Отгоре на всичко се придвижват с внушителните 50-60 км/ч. Вече ти се струва, че там си е ебало майката? Е, така и така сме почнали, да ти кажем тогава и за ниско прелитащите, и понякога кацащи, самолети. Т.е. поради липсата на подходящи писти в района властите са позволили кацането върху “магистралата”. Пилотите, разбира се, са длъжни първо да се огледат, но това не е голямо успокоение (те и маршрутките не би трябвало да карат с осемдесе по тротоара). Така че по-добре дръж главата изправена, Библията – на съседната седалка, и в никакъв случай не минавай с кола по Демпстър

Сибирски път От Москва до Якутск
Дължина Доста

Това всъщност се води магистрала и е единственият начин да стигнеш по земя от Москва до Якутск, един от най-старите сибирски градове (и точно в другия край на огромната руска страна, която си е бая огромная). Безопасен е от гледна точка на това, че не се развиват особено високи скорости – и смъртоносен, щото може да си останеш на тая магистрала завинаги. При сухо време все пак съществува вероятност все някога да стигнеш до Якутск, но завали ли, става страшно. Тогава прахолякът се превръща в дълбока кал, способна да погълне цели леки автомобили. Понякога се стига до 100-километрови колони от превозни средства, вследствие не просто на задръстване, а буквално на затъване. Очевидци разказват, че пътуването е дълго и уморително и не е за хора с бърза работа. Не са един и два случаите, в които деца са се раждали буквално на пътя. Затова властите имат резервен вариант и доставят по въздух голяма част от продуктите от първа необходимост – както за града Якутск, така и за закъсалите на калното шосе

Шосе №60 Западния бряг, в окупираните от Израел палестински територии, от Вирсава до Назарет
Дължина 180 км

Това шосе свързва Йерусалим с разни важни селища на север и на юг от града и се намира на Западния бряг на р. Йордан, в епицентъра на спорните територии между Израел и Палестина. От двете му страни се редуват палестински и еврейски селища. Поради честите нахлувания на израелската армия, барикадите са се превърнали в част от пейзажа, а поради честите появи на опаковани в динамит палестинци дори автобусите по маршрута са снабдени с тежко въоръжение. По време на честите примирия по пътя изобщо не е мирно и спокойно – съвсем не е изключено автомобилът ти да попадне под обсада и да бъде обстрелван с камъни от палестинци, които те подозират в еврейски корени. Това обаче в никакъв случай няма да ти спести щателната проверка на всеки от десетките пропусквателни пункта на израелската армия, за която всеки преминаващ е потенциален бомбаджия. За десерт оставяме един цитат от наръчника на американското посолство в Тел Авив: “Агресивното шофиране е сериозен проблем в региона и шофьорите, които успяват да изминат разстоянието невредими, са сравнително малко”. Ама това сякаш е писано за пътната обстановка в България, не на Западния бряг!

Тлокуенг Роуд Югоизточна Ботсвана, от столицата Габороне до КПП Тлокуенг, на границата с ЮАР
Дължина 720 км

Тук няма много катастрофи и въпреки това средната продължителност на живота в региона е 39 години, поради което пътят с право минава за един от най-смъртоносните в света. Защо ли? Ами поради изключително неприятната комбинация от черни проститутки и СПИН. Като важен търговски път и ключова спирка в маршрута на тираджиите, шосето е естествен център на лекия занаят. Т.е. това е най-голямата магистрала с най-многото мургави, направо даже синкавочерни курви, пред която нашто околовръстно е като квартална уличка! Местното население не отдава особено внимание на сексуалното образование (и на образованието по принцип), поради което феновете на безопасния секс не са много. “Когато някой от мъжете не иска да ползва презерватив, просто го карам да плати повече”, разкрива тайната на бизнес-успехите си Патриция, една от местните секс-звезди. В момента Ботсвана е едноличен лидер в класацията за най-много ХИВ-носители на глава от населението – потресаващите 38,8 %!!! При проститутките дори става въпрос за цели 90%! А потърпевши разказват, че е почти невъзможно да им се устои, особено ако си прекарал последните две седмици в кабина на ТИР, давайки газ през Намибия)

ПM 731 О-в Ибиса, от Сан Антонио до Ибиса
Дължина 25 км

Най-опасната британска улица не е примерно в Ланкашър, а в Испания. Всяка година на шосе ПМ 731 (свързващо два от най-големите балеарски курорти) загиват повече поданици на кралицата, отколкото на която и да е пътна отсечка на Острова. Говорим за 40-50 жертви годишно – и почти всичките са пияни пешеходци, току-що излезли от някоя от гигантските дискотеки Амнийжа и Привилидж (които, между нас казано, побират общо 24 хиляди души). Тези младежи са изправени пред почти непосилната задача да пресекат къркани двете платна на ПМ 731, за да достигнат автобусната спирка на отсрещния тротоар. Затрудненията идват от супер натоварения трафик (дневно оттам минават около 20 хиляди автомобила), високите скорости (ограничението е 120 км/ч), умората, употребата на алкохол и наркотици и оглеждането в неправилната посока (щот нали са англичани, и се оглеждат първо надясно). Едно от най-лесните решения на проблема би било преместването на автобусната спирка от страната на дискотеките, но местните таксиджии имат достатъчно силно лоби, за да не допуснат тази загуба на клиенти. Това е и основната причина хиляди млади хора да тичат надрусани нощем по един от най-опасните пътища в Европа...

Източник

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Отново е петък!

Пияниците живеят по-дълго от трезвениците

Коментари

1. анонимен - Компания «Газовоз» — автономная газификация. Профессионально
02.02.2012 05:44

<img>http://www.gazovoz.com/images/logo1.jpg</img>

Несмотря на то, что наша страна является одним из крупнейших производителей и экспортеров природного газа, далеко не везде есть возможность подключения к централизованной сети газоснабжения. Даже в Ленинградской и Московской областях есть еще немало мест, куда не проведены газопроводы. Именно там часто строятся загородные дома, коттеджные поселки и промышленные объекты. Однако это не означает, что новые дома и коттеджи придется топить по старинке углем или дровами. Для того, чтобы обеспечить их «голубым топливом», достаточно обратиться в нашу компанию и заказать монтаж системы автономного газоснабжения.

<a href=http://www.gazovoz.com/catalog.php?id=2160>испаритель суг до 100кг/час</a>

<a href=http://www.gazovoz.com/index.php?id=9>доставка сжиженного газа</a>

<a href=http://www.gazovoz.com/index.php?id=1938>газгольдер 4600 с высокой горловиной</a>

<a href=http://www.gazovoz.com/>отопление сжиженным газом</a>