Постинг
27.01.2011 15:20 -
Последен урок
Автор: demonwind
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2372 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2011 15:24
Прочетен: 2372 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 27.01.2011 15:24
Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена -
във вехти дрехи, слаба, невисока -
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид,
изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът превит.
Бях все зает, началник в общината -
до службата ме караха с кола
и само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори...
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния ми гимназиален клас.
Заместваше почти една година -
бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Когато това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече нивга не видях...
Автор: (Неизвестен), публикувано тук
Тук всяка сутрин идваше жена -
във вехти дрехи, слаба, невисока -
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид,
изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът превит.
Бях все зает, началник в общината -
до службата ме караха с кола
и само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори...
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния ми гимназиален клас.
Заместваше почти една година -
бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Когато това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече нивга не видях...
Автор: (Неизвестен), публикувано тук
mnogo mi xaresa i mnogo istinsko 4ovek nikoga ne trqbva da se sramyva kakav e ,bedni bogati vsi4ki sme xora i nosim sarca
цитирайЧетейки го за пръв път, в главата ми нахлуха асоциации за моето детство и нехранимайковците, с които учителите си тровеха нервите, послушните и добри ученици, които залягаха над уроците и тези като мен - които блуждаеха по средата... ;) Само дето последните две категории сега сме принудени да изкарваме с кръв и пот прехраната си, а нехранимайковците станаха "голямото добрутро" и си киснат задниците в басейните на къщите си в кварталите на София... Но аз вярвам, че палачинката винаги се обръща и един ден ролите в стихотворението може да се разменят. Дали тогава "мастития бизнесмен или чиновник" обаче ще реагира така, както милата бедна учителка? Нещо не ми се вярва... ;)
Хубав ден и още по-хубави събота и неделя - тук поне (днес) е доста слънчево (макар и студено, но без капка дъжд или сняг), дано и следващите два дни да е така, че да ходим да храним патиците и гъските в парка насред гората (всеки ден се моля там никога да не стъпва цигански крак, защото си представям милите патета с крачетата нагоре в загоряла циганска тепсия...;)))))))
цитирайХубав ден и още по-хубави събота и неделя - тук поне (днес) е доста слънчево (макар и студено, но без капка дъжд или сняг), дано и следващите два дни да е така, че да ходим да храним патиците и гъските в парка насред гората (всеки ден се моля там никога да не стъпва цигански крак, защото си представям милите патета с крачетата нагоре в загоряла циганска тепсия...;)))))))
Неизвестният автор явно е талантлив поет, толкова хубаво и старателно са римувани стиховете му! Не ми се вярва палачинката скоро да се обърне. Винаги е имало тарикати, които са успявали в живота на гърба на другите и ще ги има. Моя колежка рускиня, инженер, обичаща веселите компании никога не си свършваше планираните задачи и естествено ние трябваше да ги вършим. Сега е в Израел, дали работи не зная, но как ли преживява там без такива компании, които си организираха тук - не зная, може и там да е по-добре от нас.
цитирайТака е - и аз съм имал колеги, които в работна събота (когато в България се отработва допълнителен почивен ден) идваха на работа към 10 - 11 сутринта, подпухнали и лъхащи на джибри, и по цял ден се криеха да пият бира и да гледат клипове по нета, а останалите шепа хора (защото други пък направо си вземаха болнични) си скъсвахме задника от работа... Както го беше казал едно време в един коментар на Формула 1 незабравимия Ричард Груев (какво име само ;))))) - В този живот едни пият вода, а други я носят... Аз съм от тези, дето я носят. Не че не обичам да пия вода, но стига да е огнена с произход Ирландия;)))) Хубави почивни дни! :)))
цитирайвъздействащо
цитирай
