Постинг
08.11.2010 16:08 -
Синьо лято (2010) - част четвърта
Със сълзи на очи казахме "Адиос", поне за тази година, на красивата Испания, на милите ни хазяи, чиято къща ни подслоняваше цели 40 дена, на съседите Соледад и Франко и дъщеря им Джулия (която пък легна на сърцето на малкия ;), въобще на всичкото слънце и красота. Обратният път към Белгия също бе доста слънчев - този път минахме през средата на Франция (уж за да спестим такси за аутобан, пък всъщност спестихме само 5 евро, но пък за сметка на това пътят бе доста живописен) и след 14-15 часа път (повече такова изпедепцване си обещахме да не правим) "кацнахме" в Белгия. За разопаковането на багажа и приготвянето на следващия (предстоеше ни път първо към приказното градче Хилхенбах, после към България) няма да разправям, защото на всеки му е ясно какво чудо е. Имахме общо един ден престой в Белгия и оттам в понеделник сутринта зацепихме отново към Хилхенбах. Градчето ни посрещна с чудна есен, двайсетина градуса и слънце.
Усещаше се дъхът на есента, но пък какво - в началото на октомври в Германия има Октоберфест (той по принцип е в Мюнхен, но редица градове си правят свои), където се пие бира на корем.
Аз лично си избрах Paulaner 6%, която ми докара страхотно настроение вечерта и чудесен главобол на сутринта...
Това е къщичката на иконома Оли (Улрих) и жена му Хайдри (Хайдрун). Жената е кръстена на името на коза от скандинавската митология, която е пасяла листата на дървото Игдрасил, което пък се е намирало на върха на Валхала. Обаче фрауто беше страхотна, хер Оли също, обещахме му бутилка гроздова при следващото ходене, което го накара да се ухили до уши от кеф. Явно и на немците доброто пийване не е чуждо...
Четири дни минаха неусетно и ето ни отново на аутобана към България. Този път си бяхме поставили пак летвата доста високо - да стигнем чак до Сърбия, да прехвърлим Суботица и да спим в чудесното хотелче на Братя Мандич. Препоръчвам го на всеки, който пътува към България и прави паузата си след влизането в Сърбия.
Ей го на и адреса: http://www.motel-mandic.rs/htm/motel.htm
Да, обаче е лошо, когато човек прави сметките си без кръчмар. Пристигнахме някъде към два часа през нощта (макар, че тръгнахме рано сутринта от Германия), защото в Австрия три часа висяхме на магистралата, чакайки да съберат (буквално) в найлонови чували двама мотористи, които с над 250 бяха успели да направят мазалото (единия дори беше експлодирал), повличайки със себе си две леки коли (за щастие без сериозно пострадали) и един камион (изпод който остъргваха единия джигит). Явон не само в България има идиоти по пътищата и подобни гледки, които могат да ти сговнят настроението за седмици напред. Лошото беше, че имаше още сума ти път до Сърбия, та не можех и да се наквася, за да забравя "чудната" гледка (добре, че жената и малкия стояха на топло в колата, докато аз, проучвайки какво става, се натъкнах на "зрелището"...
Слава Богу, лелята на смяна в Мандич ни влезе в положението и на малко по-солена цена се намери един апартамент за изморените ни особи. Хапнахме набързо от вкусните сръбски наденички и се хоризонтирахме чак до 11 на другия ден. И отново на път към България по магистралите на Сърбия. Откак пътувам през Сърбия винаги ме досмешава и избива на ирония биенето в гърдите на наши видни политици, които ни обещават колко магистрали сме щяли да имаме след две-три години. Братята сърби, които преди десет години бяха бомбардирани (тук дупедавството на политиците ни беше в апогея си) от американските наемници (не мога да приема, че САЩ имат армия - това са наемници, които, както нашите печалбари в Афганистан и Ирак, отиват да убиват там, където им се плаща. За което, разбира се, нерядко плащат с живота си, ама и това е друга бира), сега строят наведнъж над 200 километра магистрала (барабар с два моста над Дунав и Сава) за чудо и приказ! Която не пропада... А ние, с всичките еврофондове, вече н-та година не можем да си довършим едната магистрала до морето (за другата въобще не говоря). Което пък резултира в стотиците жертви всяка година по пътищата ни (не ни стигат нашите малоумници, ами напоследък са плъзнали и румънските камикадзета, които между другото са най-опасните шофьори в Европа). Просто оставям думите настрана, тъй като нямат смисъл в този случай.
Ето ни и в България, която ни посреща със зимни температури, но пък с нашенската си красота.
Ябълката в двора е народила куп плодове, дюлата също, а цветовете на есента правят пейзажа все едно е излязъл изпод палитрата на Исак Левитан. По принцип съм роден в София, но откакто градът стана "Весели селяни гъсто населени" предпочетох компанията на селяните (визирам добрите трудещи се хора в малкото градче) извън столицата, отколкото да си правя лафа със селяндурите "столичани". От съседката си купуваме прясно издоено мляко (ДГД тези, дето смятат, че е вредно), домашно сирене, кашкавал и масло.
Моабетът със съседите е нещо, за което можем само да си мечтаем тук, в Белгия.
Мина малко време и отново трънгахме по задачи - вадене на нови паспорти (учудващо лесно стана, нямаше ги батаците от пролетта), други административни бюрократични задания и т.н.
Докато не стана време да кажем довиждане и на България и вече да се отправим да "отпочинем" в Белгия от дългите преходи... Колата мина и "медицински преглед" в България, че в Белгия за хората се знае, че имат поне девет кожи (които регенерират) и при всяко посещение за смяна на един или друг консуматив не е престъпление да ти оставят максимум една от тях... Докато в България (все още) е тънко...
Димитровден... Казваме чао на България и се отправяме към Калотина. Ситен дъжд мокри пътя, всичко е сиво, сякаш плаче за поредните напускащи родината деца... Плаче ни се и на нас, но докато държавата се управлява от тикви и неврастеници, все повече и повече живо месо ще се откъсва в западна посока... Този път разделихме пътя на три - Мандич, хотел Ахат (Achat) в Пасау (Германия) и от Германия направо към Белгия. Разходът си струва, като взема предвид последния път, когато на финалните отсечки в Белгия си позволих да карам със 150 (ограничението е 120), та олекнах с 250 евро (първо бяха 180, ама аз се направих на ударен, докато само седмица след това не получих призовка за съда и призовка да платя 250 евро - по избор, като съдът щеше да ме натовари с още поне толкова). Белгия не е България, а камерите не са костинбродски катаджии....
Оставаа ни надеждата, че следващата година ще си прекараме целия отпуск (два месеца) в Родината... Колкото и дупки да има по пътищата, нали сме с джип (затова и си взехме подобна ламя). Пък вярваме и в чудеса - току виж дошъл някой Пол Пот и оправил държавата. Само дето гърбът го няма, ама чудеса стават, особено на Коледа. Когато ние ще сме пак в Хилхенбах, този път през зимата. Оли ни е обещал приказна зима и голям снежен човек, който да ни посрещне пред къщата. Само дето няма да е нашата къща...
Сега отново започна активния сезон на работното място. Така винаги преди коледните празници. А след тях няма и два-три месеца и ето ти го Великден, после неусетно идва лятото. А с него и следващия пътепис...
Усещаше се дъхът на есента, но пък какво - в началото на октомври в Германия има Октоберфест (той по принцип е в Мюнхен, но редица градове си правят свои), където се пие бира на корем.
Аз лично си избрах Paulaner 6%, която ми докара страхотно настроение вечерта и чудесен главобол на сутринта...
Това е къщичката на иконома Оли (Улрих) и жена му Хайдри (Хайдрун). Жената е кръстена на името на коза от скандинавската митология, която е пасяла листата на дървото Игдрасил, което пък се е намирало на върха на Валхала. Обаче фрауто беше страхотна, хер Оли също, обещахме му бутилка гроздова при следващото ходене, което го накара да се ухили до уши от кеф. Явно и на немците доброто пийване не е чуждо...
Четири дни минаха неусетно и ето ни отново на аутобана към България. Този път си бяхме поставили пак летвата доста високо - да стигнем чак до Сърбия, да прехвърлим Суботица и да спим в чудесното хотелче на Братя Мандич. Препоръчвам го на всеки, който пътува към България и прави паузата си след влизането в Сърбия.
Ей го на и адреса: http://www.motel-mandic.rs/htm/motel.htm
Да, обаче е лошо, когато човек прави сметките си без кръчмар. Пристигнахме някъде към два часа през нощта (макар, че тръгнахме рано сутринта от Германия), защото в Австрия три часа висяхме на магистралата, чакайки да съберат (буквално) в найлонови чували двама мотористи, които с над 250 бяха успели да направят мазалото (единия дори беше експлодирал), повличайки със себе си две леки коли (за щастие без сериозно пострадали) и един камион (изпод който остъргваха единия джигит). Явон не само в България има идиоти по пътищата и подобни гледки, които могат да ти сговнят настроението за седмици напред. Лошото беше, че имаше още сума ти път до Сърбия, та не можех и да се наквася, за да забравя "чудната" гледка (добре, че жената и малкия стояха на топло в колата, докато аз, проучвайки какво става, се натъкнах на "зрелището"...
Слава Богу, лелята на смяна в Мандич ни влезе в положението и на малко по-солена цена се намери един апартамент за изморените ни особи. Хапнахме набързо от вкусните сръбски наденички и се хоризонтирахме чак до 11 на другия ден. И отново на път към България по магистралите на Сърбия. Откак пътувам през Сърбия винаги ме досмешава и избива на ирония биенето в гърдите на наши видни политици, които ни обещават колко магистрали сме щяли да имаме след две-три години. Братята сърби, които преди десет години бяха бомбардирани (тук дупедавството на политиците ни беше в апогея си) от американските наемници (не мога да приема, че САЩ имат армия - това са наемници, които, както нашите печалбари в Афганистан и Ирак, отиват да убиват там, където им се плаща. За което, разбира се, нерядко плащат с живота си, ама и това е друга бира), сега строят наведнъж над 200 километра магистрала (барабар с два моста над Дунав и Сава) за чудо и приказ! Която не пропада... А ние, с всичките еврофондове, вече н-та година не можем да си довършим едната магистрала до морето (за другата въобще не говоря). Което пък резултира в стотиците жертви всяка година по пътищата ни (не ни стигат нашите малоумници, ами напоследък са плъзнали и румънските камикадзета, които между другото са най-опасните шофьори в Европа). Просто оставям думите настрана, тъй като нямат смисъл в този случай.
Ето ни и в България, която ни посреща със зимни температури, но пък с нашенската си красота.
Ябълката в двора е народила куп плодове, дюлата също, а цветовете на есента правят пейзажа все едно е излязъл изпод палитрата на Исак Левитан. По принцип съм роден в София, но откакто градът стана "Весели селяни гъсто населени" предпочетох компанията на селяните (визирам добрите трудещи се хора в малкото градче) извън столицата, отколкото да си правя лафа със селяндурите "столичани". От съседката си купуваме прясно издоено мляко (ДГД тези, дето смятат, че е вредно), домашно сирене, кашкавал и масло.
Моабетът със съседите е нещо, за което можем само да си мечтаем тук, в Белгия.
Мина малко време и отново трънгахме по задачи - вадене на нови паспорти (учудващо лесно стана, нямаше ги батаците от пролетта), други административни бюрократични задания и т.н.
Докато не стана време да кажем довиждане и на България и вече да се отправим да "отпочинем" в Белгия от дългите преходи... Колата мина и "медицински преглед" в България, че в Белгия за хората се знае, че имат поне девет кожи (които регенерират) и при всяко посещение за смяна на един или друг консуматив не е престъпление да ти оставят максимум една от тях... Докато в България (все още) е тънко...
Димитровден... Казваме чао на България и се отправяме към Калотина. Ситен дъжд мокри пътя, всичко е сиво, сякаш плаче за поредните напускащи родината деца... Плаче ни се и на нас, но докато държавата се управлява от тикви и неврастеници, все повече и повече живо месо ще се откъсва в западна посока... Този път разделихме пътя на три - Мандич, хотел Ахат (Achat) в Пасау (Германия) и от Германия направо към Белгия. Разходът си струва, като взема предвид последния път, когато на финалните отсечки в Белгия си позволих да карам със 150 (ограничението е 120), та олекнах с 250 евро (първо бяха 180, ама аз се направих на ударен, докато само седмица след това не получих призовка за съда и призовка да платя 250 евро - по избор, като съдът щеше да ме натовари с още поне толкова). Белгия не е България, а камерите не са костинбродски катаджии....
Оставаа ни надеждата, че следващата година ще си прекараме целия отпуск (два месеца) в Родината... Колкото и дупки да има по пътищата, нали сме с джип (затова и си взехме подобна ламя). Пък вярваме и в чудеса - току виж дошъл някой Пол Пот и оправил държавата. Само дето гърбът го няма, ама чудеса стават, особено на Коледа. Когато ние ще сме пак в Хилхенбах, този път през зимата. Оли ни е обещал приказна зима и голям снежен човек, който да ни посрещне пред къщата. Само дето няма да е нашата къща...
Сега отново започна активния сезон на работното място. Така винаги преди коледните празници. А след тях няма и два-три месеца и ето ти го Великден, после неусетно идва лятото. А с него и следващия пътепис...
Добре, четиридесет дни на морето в Испания, доста впечатляващо!
цитирайЗа втори път си направихме такава почивка и да ти кажа, въобще не омръзва. Само накрая е малко тъжно, защото вече идва есента, градчето осиротява, плажовете също и някак си ти се иска да се телепортираш някъде на Мартиника или остров Мавриций, ама определено си струва.... Не че не бих прекарал 2 пъти по 40 дни на някое от гореспоменатите две места... ;))) Но на теб ти го пожелавам от сърце :)))
цитирайЕ, на кого ще омръзне подобна красота! Разходих се с теб, Demonwind!
Поздрави за постинга!
цитирайПоздрави за постинга!
ckarlet написа:
Е, на кого ще омръзне подобна красота! Разходих се с теб, Demonwind!
Поздрави за постинга!
Поздрави за постинга!
Благодаря и аз за добрите отзиви, наистина има много красота по тази земя :)))
Наистина е много красиво. Продължавай със снимките, че и ние да видим свят.
Някой ден може да се завърнеш пак към България, че да дръпнем по бира или две.
цитирайНякой ден може да се завърнеш пак към България, че да дръпнем по бира или две.