Постинг
05.11.2010 16:31 -
Синьо лято (2010) - част първа
Както всичко дългоочаквано и хубаво, дългата ваканция свърши. Започнаха тъжните сиви дни, в които слънцето рано следобед се шмугва в пухкавите си завивки, за да събира сили за следващата пролет, когато отново ще върне към живот измръзналата земя.
Но нека в тези хладни дни се върнем към топлите спомени, които ще ни държат будни до следващата ваканция (дай Боже да е толкова дълга и хубава като тазгодишната).
След невъобразимите за тази част на Европа жеги (в Белгия живакът стигна до 36 градуса), от които бягахме всеки уикенд към крайбрежието на Нормандия (не че Белгия си няма плажове, ама са пълни с разноцветна сган, чието място определено не е там - по вина на самата сган, и гладни гларуси, които нападат хора с каквото и да е ядене в ръка и чието място също не е там, но по вина на хората, които са изловили до шушка естествената им храна - рибата), дойде доста по-прохладния август. И така, един ден всичко започна оттук:
Брюж - "перлата" на Фландрия, Северната Венеция, градът-приказка. Съботата преди отпускът решихме да отидем дотам за пореден път, за да комбинираме полезното с приятното (в Брюж има страхотен руски хранителен магазин, в който продават неща, които в цяла Белгия не можеш да намериш).
Красотата е навсякъде, но е и доста скъпо. Белгийците имат доста допирни точки с нас, що се касае до мошеничество и печалбарство.
Сгради, сякаш изплували от времето, когато са били в зенита си...
красиви монументи като паметника на Симон Стевин (1548/49 – 1620) - математик и инженер, роден в Брюж и допринесъл към местната наука с преводите си на холандски на редица научни заглавия от онова време.
и разбира се, още по-красивите канали на града...
Същинският отпуск започна от градчето-приказка Хилхенбах, сгушило се в снагата на ниската планина Ротар в Зигерланд, Северен Рей-Вестфалия, Германия. За него писах преди, но ето пак малко снимков материал:
Прекрасен изглед от къщата на фрау Дороти, хазяйката ни...
самата къщичка...
и красивите и подредени градчета наоколо.
Между другото времето вече се беше развалило дотолкова, че вече си мислех, че съм минал през някакъв портал на времето и отпускът ми е минал без дори да усетя. Затова бързо се изстреляхме към топла Испания, Каталуния.
Още към Южна Франция градусите минаха 30. Разделихме пътя на две, за да спим в едно китно мотелче в Лион - който пътува натам и се чуди къде да спи, по-добре да избягва гълъбарниците на мотелите ETAP, а да се отбие ето тук: www.relaisbleus.fr; 100 Boucle de la Ramйe; ZAC de Chesnes Ouest; 38070 Saint Quentin Fallavier; Tйl. : 04 74 95 59 09; Fax : 04 74 94 06 73
Отпочинали малко (все пак жегата си е жега, а такива хотелчета обикновено нямат климатик), потеглихме наново към Испания. Оставаха ни няколко часа път, обаче не бяхме предвидили задръстванията по претоварената магистрала. Алтернатива беше минаването по националните пътища, обаче там жандармите дебнат яко за превишена скорост, а аз нямах 150 евро излишни, които да платя някъде из Франция (просто иначе след отпускът, ако не се платят, тези пари стават някъде към 750 евро и съдия-изпълнител ти заключва банковите сметки, това не е България).
Испания ни посрещна с жега и веселие.
Плажовете тази година бяха претъпкани. Явно кризата беше накарала доста западняци да идват на по-евтини места (които обаче, поне за мен и семейството ми, са в пъти по-красиви от "прочутите" еквиваленти на Слънчев бряг, пълни с пияна английска паплач). Тук ще направя едно малко отклонение, за да ви запозная с нещо много интересно, един доста необичаен феномен, нашумял през тази година в Испания. Той се дължи предимно на същата тази пияна и назобена с амфети английска паплач. Това е нещо като спорт и се нарича "балконинг". Представлява следното - пияната и дрогирана до козирката английска свиня (става въпрос за хора над 25-26 години) се хвърля от балкона на хотелската си стая (често тя е някъде на 5-6, че дори и на по-горен етаж) директно в басейна отдолу. Разбира се, шансът да уцели е почти равен на шанса да оцелее в руска рулетка. Е, поне служителите на хотелите са се нагледали за няколко живота напред на "развит и интелигентен" английски мозък, разплискан по плочките около басейна. Друга вариация на балконинга е скачането от тераса на тераса (пак по високите етажи), което пък също почти на 100 процента завършва или в найлонов чувал, или за дълго в болницата (за сметка на испанските данъкоплатци, ако лумпенът няма осигуровка на Острова). Толкова за най-новия "спорт". Току виж взел, че влязъл в олимпийските дисциплини - все пак, ингилизите са измислили бокса и ръгбито (че и футбола)...
Привечер ставаше прохладно и приятно за разходка.
Имаше и дни, когато не ставаше за плаж (в Каталуния духа един особен вятър, нарича се Трамунтана, който идва от Пиренеите и определено може да те отнесе с парцалите от плажа, че и от улицата. Такъв ден е подходящ за обикаляне из околностите. Разбира се, на първо място е столицата на Каталуния, неповторимата Барселона.
В Барселона се оказа почти толкова задушно, колкото в препълнен автобус посред лято в центъра на София. Затова, след задължителното посещение на съкровището ми в култовия бутик Desigual (натисни тук), решихме да се разходим по La Rambla, където ни очакваха създания от приказките, а и не само:
След продавачът на балони (след който за малко да тръгне сам-самичък малкия
мъж), следваше човекът с огромните сапунени балони...
Следваще Роналдиньо от La Rambla...
И още куп чудеса...
Дори самият Чарли Чаплин беше тук...
И Царят на плодовете...
Градския пазар...
Човекът, който явно е вдъхновен от Rammstein...
... и демоните, излезли сякаш от албум на Dimmu Borgir...
След питателно похапване в местното KFC, стана време за връщане обратно в малкото спокойно градче, където прохладния басейн на къщата, която си бяхме наели (срещу скромните 50 евро на вечер, за разлика от космическите цени на нашето ЧерномУТрие) и разбира се, студената испанска бира...
Край на първа част
Но нека в тези хладни дни се върнем към топлите спомени, които ще ни държат будни до следващата ваканция (дай Боже да е толкова дълга и хубава като тазгодишната).
След невъобразимите за тази част на Европа жеги (в Белгия живакът стигна до 36 градуса), от които бягахме всеки уикенд към крайбрежието на Нормандия (не че Белгия си няма плажове, ама са пълни с разноцветна сган, чието място определено не е там - по вина на самата сган, и гладни гларуси, които нападат хора с каквото и да е ядене в ръка и чието място също не е там, но по вина на хората, които са изловили до шушка естествената им храна - рибата), дойде доста по-прохладния август. И така, един ден всичко започна оттук:
Брюж - "перлата" на Фландрия, Северната Венеция, градът-приказка. Съботата преди отпускът решихме да отидем дотам за пореден път, за да комбинираме полезното с приятното (в Брюж има страхотен руски хранителен магазин, в който продават неща, които в цяла Белгия не можеш да намериш).
Красотата е навсякъде, но е и доста скъпо. Белгийците имат доста допирни точки с нас, що се касае до мошеничество и печалбарство.
Сгради, сякаш изплували от времето, когато са били в зенита си...
красиви монументи като паметника на Симон Стевин (1548/49 – 1620) - математик и инженер, роден в Брюж и допринесъл към местната наука с преводите си на холандски на редица научни заглавия от онова време.
и разбира се, още по-красивите канали на града...
Същинският отпуск започна от градчето-приказка Хилхенбах, сгушило се в снагата на ниската планина Ротар в Зигерланд, Северен Рей-Вестфалия, Германия. За него писах преди, но ето пак малко снимков материал:
Прекрасен изглед от къщата на фрау Дороти, хазяйката ни...
самата къщичка...
и красивите и подредени градчета наоколо.
Между другото времето вече се беше развалило дотолкова, че вече си мислех, че съм минал през някакъв портал на времето и отпускът ми е минал без дори да усетя. Затова бързо се изстреляхме към топла Испания, Каталуния.
Още към Южна Франция градусите минаха 30. Разделихме пътя на две, за да спим в едно китно мотелче в Лион - който пътува натам и се чуди къде да спи, по-добре да избягва гълъбарниците на мотелите ETAP, а да се отбие ето тук: www.relaisbleus.fr; 100 Boucle de la Ramйe; ZAC de Chesnes Ouest; 38070 Saint Quentin Fallavier; Tйl. : 04 74 95 59 09; Fax : 04 74 94 06 73
Отпочинали малко (все пак жегата си е жега, а такива хотелчета обикновено нямат климатик), потеглихме наново към Испания. Оставаха ни няколко часа път, обаче не бяхме предвидили задръстванията по претоварената магистрала. Алтернатива беше минаването по националните пътища, обаче там жандармите дебнат яко за превишена скорост, а аз нямах 150 евро излишни, които да платя някъде из Франция (просто иначе след отпускът, ако не се платят, тези пари стават някъде към 750 евро и съдия-изпълнител ти заключва банковите сметки, това не е България).
Испания ни посрещна с жега и веселие.
Плажовете тази година бяха претъпкани. Явно кризата беше накарала доста западняци да идват на по-евтини места (които обаче, поне за мен и семейството ми, са в пъти по-красиви от "прочутите" еквиваленти на Слънчев бряг, пълни с пияна английска паплач). Тук ще направя едно малко отклонение, за да ви запозная с нещо много интересно, един доста необичаен феномен, нашумял през тази година в Испания. Той се дължи предимно на същата тази пияна и назобена с амфети английска паплач. Това е нещо като спорт и се нарича "балконинг". Представлява следното - пияната и дрогирана до козирката английска свиня (става въпрос за хора над 25-26 години) се хвърля от балкона на хотелската си стая (често тя е някъде на 5-6, че дори и на по-горен етаж) директно в басейна отдолу. Разбира се, шансът да уцели е почти равен на шанса да оцелее в руска рулетка. Е, поне служителите на хотелите са се нагледали за няколко живота напред на "развит и интелигентен" английски мозък, разплискан по плочките около басейна. Друга вариация на балконинга е скачането от тераса на тераса (пак по високите етажи), което пък също почти на 100 процента завършва или в найлонов чувал, или за дълго в болницата (за сметка на испанските данъкоплатци, ако лумпенът няма осигуровка на Острова). Толкова за най-новия "спорт". Току виж взел, че влязъл в олимпийските дисциплини - все пак, ингилизите са измислили бокса и ръгбито (че и футбола)...
Привечер ставаше прохладно и приятно за разходка.
Имаше и дни, когато не ставаше за плаж (в Каталуния духа един особен вятър, нарича се Трамунтана, който идва от Пиренеите и определено може да те отнесе с парцалите от плажа, че и от улицата. Такъв ден е подходящ за обикаляне из околностите. Разбира се, на първо място е столицата на Каталуния, неповторимата Барселона.
В Барселона се оказа почти толкова задушно, колкото в препълнен автобус посред лято в центъра на София. Затова, след задължителното посещение на съкровището ми в култовия бутик Desigual (натисни тук), решихме да се разходим по La Rambla, където ни очакваха създания от приказките, а и не само:
След продавачът на балони (след който за малко да тръгне сам-самичък малкия
мъж), следваше човекът с огромните сапунени балони...
Следваще Роналдиньо от La Rambla...
И още куп чудеса...
Дори самият Чарли Чаплин беше тук...
И Царят на плодовете...
Градския пазар...
Човекът, който явно е вдъхновен от Rammstein...
... и демоните, излезли сякаш от албум на Dimmu Borgir...
След питателно похапване в местното KFC, стана време за връщане обратно в малкото спокойно градче, където прохладния басейн на къщата, която си бяхме наели (срещу скромните 50 евро на вечер, за разлика от космическите цени на нашето ЧерномУТрие) и разбира се, студената испанска бира...
Край на първа част
