След битката настъпва дълга нощ,
спуска се завесата над всички мъртви,
Замръзна вече угасналата мощ,
оставила един мъртвец и много смъртни.

Пътеката в живота кратък свърши,
оръжията вече няма да звънят,
косачът мрачен своя дял откърши,
без избор, слепи, глухи, другите вървят.

Тайнствени сенки плуват в жарта,
отровени и пропити от нейната кръв,
огън бушува дълбоко вътре в духа,
и разпалва ме с неистова стръв.

И литнах с орлите към небето червено,
усетих силен полъх в зимната нощ,
на крилете им положих своето тяло, и опияних се от тяхната мощ.   Духът ми изстрадал почувства искрите
от болка роден, закърмен със сълзи
и се издигна сам към звездите,
за да заживее завинаги в своите мечти.

Звездите блестят, потрепват тихо и гаснат,
сякаш събират се тъжни в тази душа,
която усети как силата в нея порасна
и се понесе във вихрен танц със смъртта.

Я, ти си бил поет! Сигурно те е вдъхновила музиката. В отделни моменти и на мен ми се е искало да напиша нещо подобно, но не съм се хващал сериозно. А и честно казано, не ме бива много в поезията.

бях вдъхновен от Summoning, Mithotyn и Skyforger, доста и гроздова бях унищожил, иначе имам доста стихове, разкази също. Можеш да ме четеш в www.e-bane.net, там съм под същия ник. Нямам емотиконо мамка му, че съм с една шибана френска клавиатура.