На 14 април 2014 г., изследователската станция на университета на Сидни, Австралия засича странни флуктуации в района на Марианската падина. Сонарите на корабите, които са в региона, отказват да работят. Правителствата на всички държави, имащи кораби в този регион, предприемат спешна евакуация. Първоначалните опасения за силно земетресение не се оправдаха. В района беше засечена необичайна подводна активност. Три танкера бяха погълнати от океана. До екологична катастрофа обаче не се стигна - сякаш нещо беше се събудило, жадно за петрол - дори малкото останали риби след катаклизъма, не даваха признаци на отравяне с нефт.

Единственият оцелял кораб от тези, които бяха останали неевакуирани в епицентъра, беше контейнеровоз от Холандия. Той пристигна на собствен ход в пристанището в Гуам. От 150 членният му екипаж бяха останали няколко души, които се държаха неадекватно, с видими признаци на психическо разстройство и силна страхова невроза. Чудно как корабът въобще бе стигнал до пристанището, тъй като около едното витло се беше увило нещо голямо. Когато успяха да закарат кораба за ремонт, механиците видяха, че това беше част от пипало на октопод. Гигантски октопод. По размерите на частта, която очевидно беше само върха на пипалото, учени направиха изводи, че пипалата на това чудовище са най-малко 200 метра дълги едното, а самият октопод спокойно може да потопи и най-големия известен кораб на планетата, стига да поиска. Отделно, корабът имаше огромна дупка на единия борд. Дупка, чиито произход недвусмислено водеше към зъб. Зъб на гигантска акула с дължина над 150 метра - нещо, което съвременната наука не познаваше и нямаше как да обясни.

След необяснимото явление, при което сонарите бяха засекли изключително големи обекти в океана, патрулните кораби на Северните Мариански острови откриха непознат досега остров на около 10 километра от архипелага. Нямаше как да се касае за нещо, което е било там, но не е открито досега - тази част на океана се знаеше на пръсти дори от студентите във военноморските училища.

На 21 април 2014 г. САЩ изпратиха научноизследователска експедиция, заедно с военна фрегата, която да изследва новопоявилият се остров. Двата кораба бяха съпровождани от хеликоптери на бреговата охрана. На около 2 километра от брега изведнъж островите бяха обгърнати от гъста мъгла. Пилотите на хеликоптерите призоваха екипажите на корабите да обърнат веднага, но те не се подчиниха. Малко след това връзката с тях беше изгубена завинаги. Мъглата се задържа две седмици, след което изчезна. Когато слънцето най-после успя да огрее тази част на света, от новопоявилия се остров нямаше и следа. Беше изчезнал, заедно с корабите и целите им екипажи.

Търсенето на черните кутии не даде резултат. Хората бяха обявени за безследно изчезнали, а застраховките бяха изплатени на семействата им. Въпреки истерията около кризата в Украйна, руска намеса тук беше изключена - в търсенето на корабите взеха участие и руски изследователи. В хода на търсенето бяха направени открития, които бяха веднага дълбоко засекретени от двете супердържави, които водеха изследванията. Докато в Източна Европа искрите прехвърчаха между Русия и военният блок НАТО, то около Марианската падина разделение нямаше.

Тези, които работеха по свръхсекретния проект, изглеждаха угрижени. Двама от професорите обявиха намеренията си да дадат подробности за пресата, но още същата вечер, когато предприеха тази стъпка, внезапно напуснаха този свят по нелеп начин. Единият почина от задавяне с поничка, а другият - от фрактура на черепа вследствие подхлъзване на бананова кора. Напрежението витаеше из целия Мариански архипелаг. Всеки знаеше, че става нещо и именно тази неизвестност плашеше.

В края на февруари 2015 г. Русия и Украйна се споразумяха за спиране на огъня в размирните територии. Това бе гръмко отразено в световните медии и даде надежда, че засега Третата световна война се отлага. Никой никъде обаче не отрази съдържанието на писмото, което бе намерено в празна стъклена бутилка от минерална вода на японското крайбрежие. Писмото бе намерено от местни деца, играещи си на студения плаж в един следобед на март 2015 г. Освен текст, в бутилката бяха пъхнати и снимки, явно принтирани на някой от принтерите на един от корабите. Тъй като бутилката бе запечатана грижливо от този, който беше пуснал посланието, всичко бе запазено в идеален вид.

Децата веднага занесоха бутилката в районното полицейско управление. Когато полицейският началник отвори бутилката и извади писмото, още с прочитането на първата страница побеля като платно и се наложи да седне, подкрепян от двама от подчинените си. Веднага се свърза с военните и почти веднага районът бе отцепен, а децата задържани за разпит. По-късно бяха освободени, след като се разбра, че не знаят нищо за съдържанието на писмото. Шефът на полицията почина в късния следобед от инфаркт в болницата, а двамата му подчинени, които го подкрепяха починаха при мистериозни обстоятелства в рамките на три дни след инцидента. И двамата бяха изолирани под "карантина" без обяснения и бяха сложили край на живота си в изолатора.

Лекарят, който повикаха да констатира смъртта им, беше работил в Гуам, когато холандския контейнеровоз акостира като призрак на пристанището. Този лекар още си спомняше брътвежите на капитана на кораба, който сякаш в транс повтаряше непрекъснато странните думи: "Тсатогуа, Ктхалпа, Азагтот, Абхот, Убо-Сатиа, Шуб-Нигурат", както и още, които не можеха да се разберат. Капитанът бе отведен от специалните служби, които съобщиха на другия ден за смъртта му - беше прегризал вените на ръцете си през нощта. Нямало кой да му помогне, тъй като заради лудостта му е било необходимо да го заключат в килия.

На 10 април 2015 г., незнайно как, в глобалната мрежа се появи и текста на писмото от странната бутилка. Естествено, то се задържа не повече от минута, но това беше достатъчно да бъде свалено хиляди пъти от любопитни търсачи на конспирации.