Всеки ден по улиците на градовете излизат стотици, хиляди, даже милиони самоубийци. Някои от тях няма да се приберат повече никога вкъщи, други ще останат инвалиди за цял живот, трети ще продължат играта със Смъртта.
Това не са онези самоубийци, които познаваме - скачащи под влакове, самозапалващи се, падайки от високи етажи. Тези самоубийци са напълно нормални хора, които не осъзнават всъщност, че са живи мъртъвци.
По-долу ще категоризирам като цяло тази огромна маса от хора, тъй като не всички попадат под един и  същ знаменател. Тези признаци са характерни особено за западните консуматорски общества, където правилата на играта са ясни и парите - общо взето достатъчни.
И така, масовите самоубийци се разделят на следните категории:
Обща категория: Тук попадат всички гореспоменати, които се делят на подкатегории. В общата категория попадат хора, които са изпълнили всичките си желания от този живот (или поне така си мислят) - имат цели два брака (един път с любимия човек, а втория брак - с давност 30 години с банката, отпуснала ипотечния кредит), имат дете (или деца), отпуск от най-много месец през годината, половината от който прекарват мъртвопияни я на Слънчев бряг, я някъде из Испания, сутрин излизат на ръба на зверското закъснение за работа, а вечерта след като се приберат, спускат жалузите на прозорците, плюскат като разпрани вкусни ГМО извращения, след което заспиват като добре наклатени проститутки. Част от тези хора минават понякога в категорията на истинските самоубийци, която тук няма да разглеждам - това става в случаите, когато загубят работа, сгазят човек на улицата или при настъпването на друго форсмажорно обстоятелство, което гладкият им мозък не умее да обработи.
Подкатегория 1: Идиотът - пешеходец. Този индивид (без значение от пол или раса) обикновено излиза от вкъщи най-много 15 минути преди работа, бърза като изтърван, за да хване метрото (ако няма авария), нахлупили слушалките в ушите, бидейки индиферентни към ставащото наоколо. Идиотът-пешеходец обикновено стъпва на пешеходната пътека, без дори да се огледа, знаейки, че е с предимство. Всъщност това се прокламира още в училищата. Малкия ми син веднъж така тръгна да пресича без да се огледа, защото бил на пешеходна пътека и в училището му казали, че няма опасност, защото е с предимство. Аз пък му казах, че в Орландовци има един парцел и там са всички, дето са били с предимство. Само дебил може да си мисли, че човека зад волана ще го види и ще спре на секундата - не се отчита факта, че шофьорът:
а) може да е пил уиски до 5 сутринта, след което да е взел душ и да се е яхнал на колата с поне 5 промила;
б) може точно в момента когато идиотът-пешеходец реши да пресича (без видимост) да кихне (при кихане винаги очите се затварят) и след кихането в колата да са вече двама - водача и разжлембения идиот-пешеходец;
в) може да вози децата си на училище и някое от тях например да се задави лошо - обръщане назад за секунда и... положението от точка б);
г) всички останали ситуации, които винаги са в ущърб на идиота-пешеходец.
Подкатегория 2: Идиотът-колоездач. Идиотът-колоездач е индивид, който много често не познава правилника за движение по пътищата и мисли, че колите имат очи и уши и ги карат джедаи. За него важат точките от горната подкатегория, като тук съприкосновенията са по-зрелищни и свързани с прехвърчане на хора на големи разстояния във въздяха.
Подкатегория 3: Мотористът-донор. За него важат описанията на подкатегория 2, като обаче тук се добави прекоремно високата скорост и честия летален изход от съприкосновението между колата и мотора, завършващо в спешното и със съгласието на роднините за донорство.
Подкатегория 4: Шофьорът-камикадзе. Тук правилата са малко по-различни. Обикновено този тип самоубийци решават, че поради факта, че са с кола, ще стигнат на работа по-бързо от метрото и затова натискат педала на газта до ламарината в града. В много от случаите това са хора, описани в точка а) на подкатегория 1. Тежък камион или дърво (стълб или билборд) обикновено са последното нещо, което виждат по време на краткия си престой на тази земя.
Подкатегория 5: Джогинг-будалата. Тук вече излизаме от калъпа на Закона за движението по пътищата. Джогинг-будалата тича като изоглавен по улиците на града, поемайки с пълни гърди от автомобилните газове, които се наслояват ден след ден в белите му дробове. Тук, разбира се, не влизат хората, които правят това упражнение в гората или в парковете, където дърветата малко или много пречистват въздуха и го правят годен за дишане.
Подкатегория 6: Всички останали. Тук спадат идиотите, които ще се хвърлят при затваряща се врата на метрото, рискувайки да бъдат повлечени и разчленени от мотрисата, тичащите по ескалаторите и др.
Защо се стига до наличието на толкова много имбецили в нашето общество (и предимно западното)? Ами много просто - имбецилът знае, че ако бъде сгазен, застраховката на водача ще покрие всички щети, включително и по собственото му погребение. Само че тук се изпуска една малка, но съществена подробност - какво ще прави имбецилът, ако остане инвалид? Че на шофьора, дето го е сгазил, ще му се разкатае фамилията и сам той/тя може спокойно да премине към категорията на истинските самоубийци, това е факт, но се питам аз какво ще прави сакат човек (например парализиран) с един милион в банката? Много просто - ще ги даде за лекарства. И ще казва, че го е сгазил някакъв, който му е отнел предимството. А оглеждането на две страни отнема най-много две секунди...
Когато ме попита един колега холандец какво съм правил през летния отпуск, му казах, че два месеца съм бил в Испания на море. Оня се хвана за главата и вика - Как толкова много??? Нормално било да отидеш за максимум две седмици, ама за два месеца... Как да обясниш на живия мъртвец, че тези два месеца ти си бил в една приказка, далеч от сивотата на ежедневието, което така или иначе те чака после цяла година (освен ако съдбата не ти поднесе подарък в лицето на 100 милиона евро от лотарията, ама и тогава не е сигурно, че няма да се самоубиеш от дрога или пиене)? Същият този жив мъртвец щял сега да ходи през октомврийската ваканция (за Вси светии) за една седмица с домочадието в Доминикана (ето затова се пазел отпускът, видиш ли), макар че предната година едвам изкрета от бронхопневмония вследствие на крайно изтощение на организма (десет часа разлика, беше ходил някъде из Индонезия) плюс рязка смяна на климата (от 5 градуса в Белгия на 35 в Индонезия).
Същият този жив мъртвец скочи, когато казах, че в училищата трябва да се въведе задължително каране на шофьорски курс, и то в продължение на цяла година - като карането да е при всякакви условия и до максимума на допустимата скорост по магистрала. Защото няма как идиотът-пешеходец да знае, че видимостта през нощта е ограничена, когато караш на къси светлини (особено на неосветени участъци), а на дълги няма как да караш ако срещу теб се движат коли. Идиотът-колоездач не знае, че видимостта в колата ти е ограничена и може да нямаш шанса да го видиш как изскача от успоредната колоездачна алея особено в тъмното. Мотористът-донор може да не знае, че като кара с 200 км./ч. може въобще да не го видиш как излиза зад теб точно когато си решил да се престроиш, давайки мигач (който той въобще не е видял).
А колкото до шофьорите-камикадзе - достатъчно е да се направи филм от рода на Faces of Death, само че с автомобилни катастрофи с полуживи хора, които крещят и вият от болки, премазани под острите ламарини. Може би цвърчащата кръв и виковете на умиращите ще им светнат червените лампички в празните глави следващият път, когато решат да се качат на колите си в "особено" състояние. Шофьорът-камикадзе не знае, че е доста по-опасно да се качиш на колата махмурлия, защото тогава си се спиртосал класически, т.е. алкохолът се е разтворил напълно в кръвта ти и си тотално "мотан Джон".
Джогинг-будалата например не знае, че всъщност тича към инфаркта си, вместо към желаното дълголетие. Един холандец в България гледаше като попаднал на друга планета, когато се запозна с бай Коце Пуяка от Годеч, който на 82 години пиеше по кило ракия на ден (понякога и повече), ядеше сланина и пушеше като комин, обаче живееше в къщичка в гората, а яденето си го гледаше сам - и месото, и зеленчуците и плодовете. А ракията си вареше от домашната лоза. 
Как да обясниш на "модерния" гражданин - без значение западняк ли ще е, руснак или американец, че всъщност е един самоубиец? Че всъщност вече е умрял, щом е изпълнил всичките си мечти? Че ако го сгази кола, повече никога може да не види семейството си или най-малкото семейството му ще го гледа до края на дните му в инвалидна количка?
Има една приказка - със старо радио не се говори. Аз ще я перефразирам - с презадоволен дебелосер не може да се говори. И съм горд, че българинът може да оцелява - както в живота, така и на улицата, така и в ряботата. Защото българите имат за какво да мечтаят. Защото българите (повечето) винаги ще мечтаят. Защото за българите стълбата към Рая няма крайно стъпало и мечтите са вечни. Защото българите са живи хора, а не живи мъртъвци.

Съгласен съм с категориите и подкатегориите, дори бих добавил още някоя, но не съм съгласен със заключението ти за българите. За огромно съжаление, по-голямата част от българите не само не умеят да мечтаят - те биха те нарекли педал, ако им кажеш, че мечтаеш.

Тук си прав - завистта и злобата са характерна черта на Ганьо. Няма да забравя как преди две-три години в Годеч, където си живея далеч от шума, когато си идвам в България, едни простаци се ебаваха с един нещастен французин. Когато помогнах на човечеца да разбере какво му казват (всъщност абсолютно точно си му бяха сметнали парите, които трябваше да плати), той се почувства отново човек, а ония се ухилиха и му викат - Ай сега по ракия. Беше само 11 ч. преди обяд. Фрацнузинът настръхна като чу думата ракия и ги отряза - Първо работа - вика, ракия не, след. Два дена по-късно се засякохме с франсето в една баничарница в центъра на градчето - да закусим по една хубава българска баница с кисело мляко. Масите бяха отвън, а току до баничарницата беше кръчмата, която работеше от ранни зори през лятото. До нас седяха едни местни джентълмени, които жулеха жадно бира след бира, оплаквайки снощните си подвизи, а единия дори хвалейки се как ченгетата не го хванали с колата, че сега щели да го съдят да им купува нов дрегер - толкова бил пиян, че дрегера щял да гръмне...
Франсето ги гледаше от време на време, а накрая ми вика - не ми се сърди, но тук хората са завършени пияници и алкохолици...
В този момент единия от пияндетата беше изпаднал в замечтано състояние - как щели да намерят злато в мината в Станянци и повече никога нямало да му се налага да работи - само щял да седи на сянка под ореха, а зимата - на топло до печката и щял да редува - бира сутрин, уиски вечер (нали щял да е богат).
Та ето до това обикновено се заключават мечтите на повечето българи - печалба от небето и цял живот лежачка и пиене. Затова и държавата, и футлоба ни е такъв ;)
Прочетох последния разказ, първата част - вълшебен е! Чакам продължението! И кажи за Мрак - намери ли кой да я редактира?
Трябваше детенцето от разказа ти да почине по-късно, когато футболистите от двата отбора вече са пиели годишно уиски в компанията на знойни курви в Син Сити...
Специални поздрави и ще се радвам да пием по бира!

"Мрак" го редактирам сам, друже. Понеже аз съм забъркал бъркоча, аз ще трябва да си го оправя. Просто открих доста слаби места, дупки в сюжета и недообяснени неща. Не бих допуснал да излезе в този вид - затова извадих балтията и почнАх, дето се вика. :)) Да съм жив и здрав, ще го довърша и тогава ще му мисля.

може да те самоубие, без да осъзнаваш /или защото не осъзнаваш/...