Походът
След неуспешните походи срещу Белград и Трансилвания през 1440-1442 г., през 1443 г. походът на Янош Хуняди и Владислав III освобождава Ниш, Пирот и София и достига до Златица. Идването на зимата принуждава кръстоносците да се върнат, а помогналите на унгарците български селища са разорени от турците.
Унгарците и поляците подписват десетгодишно примирие с османците. Въпреки това Владислав е убеден от папския легат Юлиано Чезарини да предприеме нов кръстоносен поход срещу турците.
През септември 1444 г. армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Тя се състои главно от поляци и унгарци, но включва и папски рицари, литовци, чехи, немци, хървати, , власи, сърби, босненци, рутени (русини), арменци и българи (Фружин се присъединява към похода с личната си гвардия).
Унгарската армия е малка и недобре балансирана, а обещаната подкрепа от Албания и Константинопол не пристига. Папски, венециански и генуезки кораби заемат проливите, а кръстоносците напредват към Варна, където трябва да се срещнат с папската флотилия, която да ги откара в Константинопол.
Походът бързо минава през Северна България, където към кръстоносците се присъединяват българи от Видин, Оряхово, Никопол и други селища. На 10 октомври 4000 влашки конници под командването на Мирчо, най-големият син на Влад ІІ Дракул, също се присъединяват. Кръстоносците минават покрай Оряховица, Шумен и Нови Пазар на път за крайбрежието.
Междувременно Мурад наема 80 000 азиатци и ги прекарва през Проливите. В Румелия към него се присъединяват 20 000 войници.
Битката
Разположение на кръстоносците
Късно на 9 ноември голяма османска войска се приближава към Варна от запад. На военен съвет, свикан от Хуняди, папският легат Юлиано Чезарини настоява за бързо отстъпление. Християните обаче се намират откъм Черно море между Варненското езеро и стръмните гористи склонове на Франгенското плато (356 м).
Тогава Чезарини предлага отбрана посредством военните фургони (вагенбург) на хуситите до пристигането на християнската флота. Унгарските благородници, чешките, хърватските и босненските пълководци го подкрепят, но Владислав и Хуняди отхвърлят отбранителната стратегия. Хуняди заявява: „Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. Нека се бием с храброст и да почетем оръжията си“. Владислав приема позицията му и му поверява командването.
На сутринта на 10 ноември Хуняди разгръща 25 000-та кръстоносна войска в дъга между Варненското езеро и Франгенското плато. Личната гвардия на краля – 3500 поляци и унгарци с две знамена, унгарски наемници и дружините на унгарските благородници - заемат центъра. Влашката конница е вдясно от центъра в резерв. Десният фланг е разположен по хълма към сегашното с. Каменар и се състои от 6500 мъже. Варадинският епископ Ян Доминек е начело, а Чезарини командва части от германци и босненци. Егерският епископ води собствена дружина, а военният управител на Славония Франко Талоци командва хървати. Левият фланг от 5000 души е воден от Михаил Шилаги, девер на Хуняди, и се състои от трансилванците на Хуняди, българи, немски наемници и унгарци. Зад унгарците, близо до Черно море, са вагенбург, защитавани от 300-600 чешки и рутенски наемници под командването на хетман Чейка. Всеки фургон се заема от 7-10 войника и е въоръжен с бомбарди (старинно оръдие).
Разположение на османлиите
Османският център е с квадратна формация от 10 000 еничари и наборници от Румелия, разположени около две тракийски погребални могили. Мурад се настанява върху едната от тях, откъдето наблюдава и ръководи битката.
Еничарите копаят окопи и издигат две огради. Зад тях е лагерът с палатки, продоволствие, каруци и камили. Дясното крило се състои от спахии от Румелия под командването на Караджа паша, а лявото крило, разположени до дн. с. Тополи, се състои от спахии от Анатолия, арабски наемници и други под командването на Дауд паша. Зад първата линия има още 3000 спахии в резерв. На Франгенското плато са разположени еничарски стрелци и лека конница.
Бойни действия
Битката започва с нападение на леката османска и арабска конница срещу хърватите на бан Талоци. Християните от лявото крило отвръщат с бомбарди и огнестрелни оръжия, нападението е отбито. Те се впускат в безредно преследване на турците и арабите, при което анадолската конница и араби на камили ги нападат от засада във фланг.
Християнският десен фланг се опитва да отстъпи към крепостта Галата от другата страна на Варненския залив, но повечето от тях са убити в блатата около Варненското езеро и р. Девня, където загива и Чезарини. Само войниците на Талоци успяват да се спасят зад вагенбурга.
Владислав и Хуняди разгръщат две конни части от центъра и влашката конница срещу арабите и анадолските спахии, които са разгромени, а техния водач Карака бей е убит. Християните ги преследват 5-6 км, след което се връщат на бойното поле. Влашката конница обаче продължава преследването и достига до укрепения османски лагер. След разграбването му власите напускат бойното поле с плячката.
Другият османски фланг напада унгарците и българите на Михаил Шилаги. Те са спрени и отблъснати, след което спахиите отново нападат. Хуняди решава да им помогне и казва на краля да чака завръщането му, след което напредва с две конни части срещу спахиите, обръща ги в бягство и ги преследва около 5-6 км по пътя за Шумен. Спахиите са толкова изплашени, че някои от тях достигат и прекосяват р. Камчия на 30 км от бойното поле.
Европейците изглеждат близо до победа. Султанът решава да напусне бойното поле. Според Едуард Гибън (Упадък и падение на Римската империя): „Когато Амурат видял бягството на ескадроните си, той се отчаял за съдбата си и за империята: един ветеран еничарин хванал юздата на коня му; и той великодушно простил и наградил войника, който посмял да забележи ужаса и да спре бягството на господаря си“.
Младият крал пренебрегва съвета на Хуняди и се втурва с 500 полски рицари срещу турския център. Те прегазват еничарската пехота и кралят се опитва да плени Мурад. Обкръжен от еничари-телохранители на султана обаче конят му е убит, Владислав пада и е обезглавен от еничарин. Обезсърчената полска конница е смазана от турците.
При завръщането си Хуняди се ядосва, че не е прекратил преследването си по-рано и фанатично се опитва да спаси тялото на краля, но всичко, което постига е да организира отстъплението на остатъка от войската си.
Памет
В годините след битката местните българи отбелязват мястото на гибелта на краля с дървени кръстове. В израз на своята благодарност българският народ с обич е нарекъл Владислав III Варненчик (на полски: Warneńczyk).
По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигат гранитен паметник на могилата Мешели тепе край Варна, където е била битката.
През 30-те години на 20 в. в парка на някогашното бойно поле е издигнат кенотаф. През 60-те години е добавен музей, съдържащ оръжия и доспехи от епохата заедно със символични саркофази, носещи съвременните гербове на страните, участвали в битката от страна на европейците.
Паркът-музей днес е в границите на града. Местната община и един от централните градски булеварди са кръстени Владислав Варненчик. Друг булевард е наречен Янош Хуняди.
Владислав има и гроб в катедралата на хълма Вавел над Краков, Полша. И двата му гроба обаче са символични. След битката тялото му не е намерено и вероятно е погребано заедно с другите убити рицари.
Съществува легенда, според която Владислав е погребан в православна църква във Варна, която по-късно е разрушена и на нейно място през 1602 г. е изградена „Света Богородица Панагия“ и все още съществува.
/По материали в интернет/
Спечелената битка щеше да даде нова посока на
развитие на България, едно ранно Възраждане, и може би щяхме
да сме съвсем други...
